| |
|
СОФИЯ |
Българската столица София (население 1 182 698 души) е разположена в
Софийското поле на територия от 1,311 кв.км., на 550 метра надморска
височина. София се намира на 55 км от Сръбската граница – Калотино, на 113
км. от Македонската граница – Гюешево, на 183 км. от Гръцката – Кулата, на
315 км. от Турската граница Капитан Андреево и на 324 км от пристанището на
град Русе. В близост до града се намира Панчаревското езеро и Искърският
язовир, а река Искър протича през източната му част. София е свързана чрез
международни пътища с европейските столици и с въздушни линии с Истанбул и
Анкара, както и със средния Изток. Девизът на града е : “Расте, но не
старее!”
На мястото на някогашното неолитно селище през VIII пр.н.е. около термалните
извори възниква древен тракийски град, наречен по късно от завладелите го
римляни Сердика (град на сердите), по името на населявалото го тракийско
племе. В римската епоха (I - IV в. от н.е.) градът процъфтява като център на
провинцията Вътрешна Tракия. През V - VI в. по време на т.нар. "велико
преселение на народите" градът е преживял нашествия от хуни, готи и други
варварски племена. От средата на VI в. се развива като важен административен
и стопански център на Византийската империя с името Триадица. От 809 г.
влиза в пределите на българската държава и получава славянското име Средец.
От края на XIV в. до седемдесетте години на XIX в. градът, както и
българската държава са под османско владичество. София пада под Османско
владичество през 1382 год. Според някои документи по това време селището е
било особено привлекателно и е предизвиквал възхищение у завоевателите.
Независимо от това турските власти пренебрегнали това и бързо променили
облика на града. Християнските църкви били опустошени и съборени и на тяхно
място били издигнати турски административни сгради, джамии и бани. Малко са
сградите от този период, които са били запазени. По време на Национално
Освободителните войни, Васил Левски е създал революционен комитет тук. София
бива освободена на 4 януари 1878 год. По това време населението на града е
било само 12 000 души, но независимо от това тя бива провъзгласена за
столица на 4 април 1879 година. |
|
|
